Меню

Заболявания на периферна нервна система

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА /ПНС/

Анотомията на периферната нервната система е включена в анатомията на гръбначния мозък.

Честота: Около 7% от хората получават някакво увреждане на ПНС и това представлява близо 1/4 от заболяванията на нервната система.

Причинители на заболяванията на ПНС /нарича се етиология/:
ПНС може да се засегне от почти всички процеси увреждащи организма:
• инфекции,
• алергии,
• интоксикации /отравяния/,
• заболявания на кръвоноснтите съдове,
• травми,
• новообразувания /туморни образувания/,
• метоболитни нарушения /нарушения в обмяната/,
• дегенеративни /самоувреждане от собственната имунна система или стареене/.

Симптомите зависят от:

• Това коя част на нерва засяга увредата
• Дали боледува един нерв или са засегнати повече нерви едновременно.

Радикулит:

Едно от най-честите заболявания на ПНС. Тази диагноза е придобила гражданственност наравно с лумбагото и не винаги отразява истинската увреда. В много случай става дума за болки в мускули, стави или сухожилия. Радикулит буквално означава възпаление на коренчетата на нерва /виж гръбначен мозък/. Самото възпаление е неспецифична реакция на организма при увреда.
Първите симптоми са болка, която или е силна при остро начало или се усилва постепенно за часове или 1-2 дни при подостро развитие. Болката се появява най-често след продължително обездвижване /след сън или стоене продължително на едно място/ или могат да бъдат провокирани при физическо усилие или рязко движение. Болката в областта на засегнатия нерв води до ограничаване на движенията.

Коренчевата болка се усилва при напрягане на мускулите в съответната област, като се излъчва към зоната, в която се намира периферният нерв. Мускулите в тази област са стегнати и болезнени при натиск.
Освен горе изброените причини за възпаление на коренчетата на нерва, в някои случаи може да са резултат на заболявания на съседни органи и системи.
Лечението е според причината на заболяването, но най-общо се препоръчва покой, противоболкови и противовъзпалителни средства и физиопроцедури, важно е и назначаването на антихолинестеразни инхибитори с периферно действие.

Плексит:

Плексус

Плексус означава сплитане. Възпаителен процес се означава с довката „ит”, оттук – плексит. Заболяване, което засяга вече образувалия се периферен нерв, т.е. сплетението от нервни влакна, които в последствие са отделят и инервират отделни мускулни групи или органи. Най-често се среща плексит на шийно-раменната и кръстно-поясната област, от където излизат нервите, които инервират съответно горни и долни крайници.

Освен горе изброените причини, простудата също има роля. При изстиване се получава свиване /контракция/ на мускула, което води до влошаване на кръвоснабдяването му, което е причината за болка и възпаление. Това води до един порочен кръг и със засягане и на нерва. От тук и клиничните симптоми са болка и засягане на функциите на нерва, както сетивни така и двигателни.

Увреда на Плексус Брахиалис

Възпалението шийно-раменният плексус, нарича се още Брахиалният плексит и по-често е едностранен. Основен симптом е болката, която е постоянна и не се влияе от движение или физическо напрежение или натиск. Ако процеса се разпространи и в коренчетата може да се добавят и симптомите на радикулит, т.е. усилване при напрежение на мускулите или натиск.

Болката се разпростира по областите инервирани от засегнатите нерви - шията, раменната област, предмишницата, плшката и слизат някога и до пръстите на ръката. Според симптомите са от ръзличните части, което може да идентифицира и увредения нерв и нивото на увредата.

Пояснно-кръстовият пплексус /наречен Лумбален плексус – от тук и грешката на всичко да се казва лумбаго/ е със същата симптоматика само че засяга съответните области – поясна и седалищна, като се разпространява по различни части на долния крайник.

Лечение на плексита е подобно на това на радикулита, нестероидни противовъзпалителни средства, покой, физиотерапия и антихолинестеразни инхибитори с перифарно действие.

Неврит:

Това е засягане на отделен периферен нерв.

Периферен нерв

Причините могат да бъдат всяка от изброените в началото. По-често това са инфекции (грип), интоксикации( алкохол, олово, арсен), някои общи заболявания (диабет) и др. Причините определят интензивността на симптомите и бързината на развитие на увреждането.
Симптомите зависият от това каква е функцията на нерва – двигателна, сетивна или смесена.
Уврежданията на двигателните нерви се проявяват с парези или парализи на инервираните от тях мускули. При засягане на сетивната част на един нерв, което се случва при смесените или сетивните водещи са сетивните нарушения – тръпнене, парестезии /мравучкане/ и болка, в съответната област инервирана от нерва. Така че по симптомите може да се определи кой нерв е засегнат и дори на кое ниво.
Нарушенията се усилват при движение и особено когато има разтягане на нерва.


Изолирано, най-често се срещат:

Неврит на лицевия нерв нарича се още парализа на Бел:

Причината може да бъде простуда след баня, дъжд, течение. Причина може да бъде и възпалителен процес във вътрешното ухо.

Настъпва внезапно. Лицевият нерв е моторен, които инервира мимическите мускули, т.е. мускулите на лицето. Започва остро, често с парене и болка в ухото на същата страна. Пациентът изведнъж забелязва, че не лицевата мускулатур в едната половина налицето е неподвижна, устата се изкривява и не може да затвори напълно окото си, дължи се парализа на мимическата мускулатура на съответната лицева половина, вкусът в устата може да отслабне.
Бръчките по челото и гънката между устните и носа са изгладени, очната цепка е по-широка, а устният ъгъл - леко увиснал. Когато накараме болния да набръчка челото, да затвори очите или да покаже зъбите си, лицевата асиметрия се подчертава. При опит да затвори окото очната ябълка се завърта нагоре и се вижда голяма част от склерата /бяло-оцветената част/. Свиренето с уста е невъзможно, при хранене храната се задържа заради отпуснатата буза.

Прилагат се противовъзпалителни средства и витамини, последните са със съмнителен и недоказан ефект. Добър ефект има лечението с кортикостероиди и средства за намаляване на отока. От голямо значение е физиотерапията, приложена в комбинация със съответното медикаментозно лечение. Прилагат се и периферни антихолинергични лекарства.

Неврит на лъчевия нерв на ръката:

Най-честа причина е притискане на ръката по време на сън,
Лъчевият нерв е двигателен и симптомите се изразяват в увисване на китката, без болки.

Лечението е покой и противовъзпалителни средства както и физиотерапия, желателно е прилагането на периферни антихолинергични лекарства.

Неврит на седалищният нерв, наречена още Исшиас /от латинското название на нерва – Nervus Ischiadicus/:

Това е най-дебелият нерв и достига от поясната област до пръстите на крака.


Седалищен нервСимптомите се изразяват в болки по хода на нерва, т.е. поясната, седалищната област като стигат до пръстите на съответния крак. Болките се усилват при натоварване - движение, изправяне, опъване на крака, а ако са засегнати и коренчетата на нерва, болките се усилват и от напрежение и натиск в поясно-кръстцовата област. Неврът е смесен и симптомите се изразяват и в двигателните нарушения, като може да се стигне до парализа на стъпалото.
Лечението трябва да се провежда, тъй като с навременно и адекватно лечение се стига до пълно излекуване, но при забавяне във времето, може да се стигне до необратими промени

Лечението е покой и противовъзпалителни средства както и физиотерапия, желателно е прилагането на периферни антихолинергични лекарства. Може да се наложи и болнично лечение.

Невралгия е увреждане, при което преобладава болката като симптом на неврита, докато функцията им не се засяга.

Невралгията на седалищния нерв е най-често срещана. Поради засягане само на сетивни влакна основен симптом е болката, която е подобна на тази при неврита. Няма пареза или парализа на стъпалото, но болният не може да стъпва добре, защото щади нерва от разтягане и натоварване.

Невралгията на троичния нерв на лицето, т.нар Тригеминална невралгия. Проявява с много силна внезапна стрелкаща, пронизваща болка, траеща секунди. Болките могат да се провокират от шум, неспокойствие, безсъние.

Лечението на невралгиите е принципно близко до това на невритите. Невралгията може да хронифицира и тогава се налага продължително приемане на лечението. Прилагат се и някой лекарства от групата на антиепилептичните, като в тези случай се цели предимно повлияване на болката.